За читалището– МИНАЛО,НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Народно читалище „Заря-1911”-110 години читалищно,образователно и културно дело в с.Бутан

                  В историята  на всяко населено място в България има дати, записани с едър шрифт. Тези дати служат като равносметка за онова, което трябва да се помни.

МИНАЛО

                  През далечната 1911 година будни селяни и учители от с. Бутан решават на 25 март - Благовец да се съберат  около 50 човека и да основат читалището, като го наричат “Заря“. Даряват се 50 лв. за отпечатване и закупуване на читалищен устав.Уставът е приет на 30 юли 1911  година и се избира първото настоятелство. С указ на Министерството на културата през месец септември 1911 година е утвърдено бутанското читалище, а през 1923 година читалището става член на Съюза на читалищата в България. Помещението, в което се намира читалището, е в частна къща. 

                  1922 година  се сформира първият театрален състав от будни младежи, завърнали се от войниклък, а постановките са “Балканска комедия” по Борис Руменов и “Хъшове” по Ив.Вазов, като женските роли се играят от мъже. Въпреки че нямат салон, те играят в коридора на началното училище, като за завеса използват черги. В едната от  пиесите - “Индже войвода” - главните действащи лица влизат на сцената с оседлан кон. По-късно и децата им поемат по тоя път и се оформя семейна театрална трупа. Става обичай всяка година на Богоявление театралните дейци да представят нова пиеса. През годините бутанските актьори изнасят 29 пиеси и със своята артистичност оставят трайна следа в паметта на хората.През 1925 година се отваря земеделско училище, което спомага за подема  на читалището, и през същата година се построява Кооперативен дом, в който на втория етаж е направен театрален салон с 300 места и помещение за библиотеката, но читалището не го използва дълго. Театралните постановки, представени от читалищните самодейци са “Благородникът”, “Богат дядо, богат зет”, “Двама глухи”, “Службогонци” и др.

                  В същия салон е монтиран апаратът на първото в България селско кино. Първото селско кино в България е в с.Бутан. През  1926 година се заражда идеята от читалищните настоятели да се закупи киномашина и в Бутан да има кино Първата прожекция е на 26 декември 1926 година в Кооперативния дом. В следващите години се прожектират почти всички филми, които се въртят в софийските салони като  “Скана Фюу”, както и първите български филми “Хайдутин майка не храни” и др. 1930 година се построява физкултурен салон към училището, но се решава да се превърне в киносалон. Обзавежда се сцена с декори и се поставя по-съвременен екран. Салонът става с 450 места. 1932 година “нямото” кино проговаря. Подменя се киномашината. По–късно през 1946 година отново се подменя киноапаратът с нов, модерен КПТ-1 и нов екран. 1967 година се прави ремонт на киносалона. Преработва се ел. инсталацията и са поставени нови осветителни тела и полилеи. По случай 75-годишния юбилей на читалището-1986година, киносалонът отново се ремонтира и отново е закупена озвучителна техника. Дългогодишен кинооператор е Никола Димчевски. Постепенно с настъпването на политическите, икономическите и технически промени в страната дейността на киното намалява, като през 2003 година изобщо приключва. Взима се решение от читалищното настоятелство киносалона да се дава под наем за мероприятия и събрания от политически характер и за концерти на естрадни и фолк изпълнители. От 2009 г. киносалонът се използва за репетиции на читалищните групи, провеждане на концертни програми и театрални постановки. 

                  1927 година е открит Народен университет, който е новата духовна струя в съзнанието, в културното поведение и в образователното ниво на бутанските жители. В началото се канят външни лектори, като за периода от 1927 година до 1942 година са изнесени 121 сказки, беседи, реферати, разисквания, обмяна на мнения на различна тематика. През 1928 година се откриват вечерни курсове според интересите на населението. 1956 година в Народния университет вече работи местна лекторска група от 16 човека.

                  1928, 1929 година се сформира и първата Духова музика към читалището в с.Бутан. Първите духови инструменти, закупени от читалището, са от Чехия за 15 000лв., а един от музикантите е възпитаник на Дико Илиев. Всяка неделя музиката  свири на площада в центъра на селото, а на именни дни обикаля домовете на именниците и ги поздравява с музика и песни, като тази традиция се спазва и до днес. Съобщенията и новините в селото се известяват от глашатай - участник в духовата музика, който ходи из селото с тъпан, като застава на  кръстопът, удря десетина пъти тъпана, за да фокусира вниманието, и първите думи са: “Слушайте, господа селяни” -  изречени бавно, проточено на висок глас, като след това се казват съобщенията. Всяко едно отделено с удари по тъпана. Така в миналото  се получават новините в Бутан.

                  Танцовият състав към читалището води началото си от 1961 година, но през годините няма кой знае каква творческа дейност.1971 година танцовият състав подновява дейността си по случай 60-годишния юбилей на читалището. Купуват се народни носии и съставът се представя на  местно и регионално ниво. 1975,1976 година вече има танцов състав на пионерите, танцов състав на ветераните и танцов състав на малцинството, като през тези две години са подготвени 15 танцови спектакъла. Броят на танцьорите вече е 66. Хореограф е Стоян Зафиров, който получава грамота за своята  творческа дейност, а корепетитор е Йордан Нинчев. По-късно -  от 1977 до 1985година  отново танцовият състав се разформира. Няма почти никакви участия и дейност. Сменят се петима хореографи. 1986година Стоян Зафиров отново сформира танцов състав, но само от ученици.

                  Създават се през годините  “Естрадно-сатиричен състав” и Мъжки вокален октет, сформира се четиригласен хор от 52 хористи, като хорът печели престижни награди от районен и окръжен мащаб. Сформира се и група за политически песни ВИГ”Пионер”.

                  През 1986 година читалището чества своя 75-годишен юбилей. С Указ на Държавния съвет  на читалището е присъден златен орден “Кирил и Методий”-първа степен. Открита е мраморна паметна плоча на читалището, въпреки че няма читалищна сграда.От основаването на читалището до 1945 година се води борба за определяне на дворно място за строеж на Читалищен дом. 1945 година е утвърдено отчуждаването на частен имот за тази цел. От Общинската каса е дадена на читалището помощ от 500 000 лв. за разплащане със стопанина и е снабдено с нотариален акт за дворното място. По градоустройствен план от 1947 година същото място е определено за Читалищен дом. През тези години държавата щедро  субсидира построяването на читалищни сгради с пари и материали, но председателят на съвета тогава, превръща това място в цветна оранжерия, без да се съобразява с читалищната управа и нейното мнение. На няколко пъти от окръга сигнализират до читалището за изпращане на скица  за дворното място, за да се планува строежът на сградата, но такава не се прави и  читалището остава с един нотариален акт за дворно място, без право да строи. След десетина години отново се повдига същият въпрос-въпросът за построяване на читалищен дом, но това вече е през 1956година. Настоятелството прави постъпка пред Народния съвет в Бутан за отпускане на ново дворно място по новия градоустройствен план и същевременно започва изработване на планове и проектосметна документация. През лятото на 1960 година започва изработката на тухли за читалище с 800 места, но строежът е осуетен. Читалището и библиотеката остават без собствена сграда, като през годините се местят в различни помещения, и така до днес. Въпреки това дейностите се увеличават. В библиотеката е оформен детско-юношески отдел, закупена е тон-апаратура за озвучаване на културните мероприятия, създават се още кръжоци и клубове към читалището.     1977 година започва строежът на читалищен културен дом, но строителните дейности вървят бавно, поради недостиг на финансови средства...Идват политическите и икономическите промени в България и не се довършва почти готовата сграда. Днес тя е пред разпадане. Паметник на една мечта - бутанските самодейци и читалищни дейци да имат свой културен дом.В Закона на народните читалища е отбелязано:”Целта на народното читалище  е да буди  у гражданите интерес към четенето и да способства за тяхното научно, нравствено и естетично развитие... да разширява и закрепя придобитата в училищата грамотност...

                 СЕГА

                 Чрез различни дейности се разпространяват и художествените ценности – извършване на творческа дейност в областта на словото, музиката, танците, изобразителното изкуство. Културният календар на читалището е наситен с празници според българските традиции и обичаи и това е основната за читалището дейност, която преосмисля живота в селото и го превръща в социално, културно пространство, в място, където се живее. Основните и най-мащабни празници организирани от читалището са 3март-Освобождението на България, Спасовден-храмовият празник на селото, 28 май-посрещането на Ботевите походници и тържествен концерт-заря в чест на Хр.Ботев, Националният фестивал на любителското творчество „Пей и танцувай за Бутан”, празничен концерт за Коледа и Нова Година.

                 Клубовете към читалището са 10: 

                 Клуб”Танцово изкуство”:

                ТС”Бутан” - Танцов състав „Бутан” е създаден през 2009 година, като първото формирование е Женски танцов състав „Нашенки” и Юношески танцов състав „Северняшки ритми”. За участие в Национален събор на народното творчество Копривщица 2010 двата танцови състава се обединяват и се назовават Смесен танцов състав”Бутан”, като в продължение на годините остава името Танцов състав”Бутан”.Хореограф  и корепетитор  2009-2011г-Цветелин Иванов и Тодор АнгеловХореограф и корепетитори 2011-2014г.Николай Нековски, Пламен ИлиевЙордан Нинчов, Цветан Циков и Сашо Данов.Ръководител и корепетитор 2014-2019г. Силвия Цветкова и Йордан Нинчов, Сашо Данов и Ричард ЙордановПОЛУЧЕНИ ЗЛАТНИ МЕДАЛИ, ДИПЛОМИ,ГРАМОТИ ОТ: • Десети национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2010. • ХV Старопланински събор „Балканфолк 2011”гр.Велико Търново  • Европейски шампионат по фолклор „Еврофолк 2011”гр. Несебър  • ІІ Национален шампионат по народни изкуства „Евро фолк 2011” гр.Велико Търново  • ХІ Национален събор на българското народно творчество Копривщица 2015ПОЛУЧЕНИ СРЕБЪРНИ МЕДАЛИ,ДИПЛОМИ,ГРАМОТИ ОТ: • Национален фестивал „Насред мегдана в Арбанаси 2014”с.Арбанаси ПОЛУЧЕНИ БРОНЗОВИ МЕДАЛИ,ДИПЛОМИ,ГРАМОТИ ОТ: • Световен шампионат по фолклор „WORLD FOLK 2012” гр.Несебър  • ІІ Национален шампионат по народни изкуства „Евро фолк 2011” гр.Велико Търново ПОЛУЧЕНИ ДИПЛОМИ, ГРАМОТИ, ПЛАКЕТИ ОТ: • XIIМеждународен фолклорен фестивал”Врачанска пролет 2017”гр.Враца,  • Национален фолклорен събор „Болярска среща 2017”с.Арбанаси,  • Международен фолклорен фестивал „Балканът пее и танцува 2017” гр.Берковица, • VIМеждународен фолклорен фестивал „Пъстра огърлица2018” гр.Вършец,  • Международен фестивал за автентичен фолклор „Дорково2018” с.Дорково,  • Участие в национален ефир в предаването„От българско по българско” по национална телевизия СКАТ гр.София 2018.  • Участие в събор на народното творчество и животновъдство „Рожен 2019” гр.Смолян • Участие в IХ Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор” с.Царевец,общ.Свищов • Участие в предаването „Иде нашенската музика” по БНТ1 гр.София • Участие в Балкан фолк фест 2020 гр.Варна,Златни пясъци

                Танцов клуб”Нашенки” е създаден 2015г. с ръководител Андрей Бобочоев. Клубът основно се занимава с изучаване на хора от всички етнографски области на България. Имат участия на местно,общинско,регионално, национално и международно ниво и част от техните участия са: • VIII НФФ”Пролетно хоро”гр.Велинград,  • „Тракийски фолклорни празници-Карнавал на Ксанти” Гърция • „В гората на завоя” гр.Джигера, Румъния • „Пъстра огърлица”гр.Вършец • „Кукурузени усмивки” с.Селановци • ХІІ национален фолклорен фестивал”Гергьовден”гр.Койнаре • ІІІ Национален фестивал на любителското фолклорно танцово изкуство „На хорото по терлици 2015”гр.Габрово • Балкан фолк фест гр.Варна2020, Златни пясъци

               Клуб”Певческо изкуство”: 

              ДВГ”Славей”-Детската вокална група е създадена 2016г. с ръководител Ирена Ганчева.Приоритет на групата е да изучава народни песни от Северна България. Има своите участия на местно, общинско, регионално, национално и международно ниво. По мащабните участия са: • „Пей и танцувай на Зелени дел се любувай”гр.Вършец • ХІІ национален фолклорен фестивал”Гергьовден”гр.Койнаре • „Кукурузени усмивки” с.Селановци • I национален фолклорен събор „Болярска среща”с.Арбанаси • Международен фолклорен фестивал „Балканът пее и танцува” гр.Берковица • Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен 2019”гр.Смолян • Международен фестивал”Балканът пее и танцува 2017” гр.Берковица, • Национален фолклорен събор „Болярска среща 2017”с.Арбанаси, • Международен фестивал за автентичен фолклор „Дорково-2018” с.Дорково, • „От българско по българско” по национална телевизия СКАТ гр.София 2018
              ПФ”Неделя”-Певческа формация „Неделя” е създадена през 2018г. с ръководител Ирена Ганчева. Приоритет на групата е разучаване на народни песни. Има своите участия на местно, общинско, регионално, национално ниво. По мащабните им участия са: • Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен 2019”гр.Смолян • „От българско по българско” по национална телевизия СКАТ гр.София 2018
             

              Клуб”Музика” –Младежки духов оркестър.

Той е създаден през 2013г. с ръководител Сергей Асенов, а по късно през 2017г. ръководител на оркестъра е Пламен Мончов.Техният репертоар е богат на традиционни български хора и участията им са многобройни както на местно така и на общинско,регионално, национално и международно ниво: • Регионален фолклорен събор„Борован свири и пее” с.Борован, Общински фолклорен фестивал„Ехо от родния край” с.Търнава,  • Фолклорен фестивал„Голяма Богородица” с.Лехчево,  • Фолклорен фестивал”Петър Гарвански” с.Малорад,  • Фолклорен фестивал”Вяра,Надежда и Любов” с.Хайредин,  • Регионален фолклорен фестивал с.Рогозен,  • Фестивал на занаятите и изкуствата гр.Козлодуй, • „От българско по българско” по национална телевизия СКАТ гр.София 2018, • Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен 2019”гр.Смолян • Участие в IХ Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор” с.Царевец,общ.Свищов • Участие в предаването „Иде нашенската музика” по БНТ1 гр.София • Участие в Балкан фолк фест 2020 гр.Варна,Златни пясъци • Участие във всички културни събития по културен календар в с.Бутан и община Козлодуй • Празници на духовите оркестри гр.Оряхово 2019

             Клуб „Театрално изкуство”-

            ДТС”Слънчеви лъчи и самодеен театрален състав за възрастни с  Бистра ГригороваДетското театрално студио води своето начало от 2010г. Поставя първоначално детски пиеси за Коледа, 3 ти март, скечове и по-късно представя пред широка публика и излиза на премиера с „Меко казано” по Валери Петров, като участва и в международния  детски фестивал „Лачени обувки” гр.Берковица. Следващата пиеса е по Шекспир „Укротяване на опърничавия”-пиеса за тинейджъри. След премиерата на местна сцена излизат отново на международния  детски фестивал „Лачени обувки” гр.Берковица, на сцената на „Талантино“ гр.Благоевград. Пиесата  „Потъник” е играна на премиера на местна сцена и на сцената на „Талантино“ гр.Благоевград. Заслужени награди и аплодисменти за самодейните актьори.Самодейният театрален състав възражда своята дейност през 2010г. За стогодишнината на читалището излиза на сцена с „Госпожа министершата”, като  самодейците играят пиесата още няколко пъти на общинско и регионално ниво. След това се поставя „Женско царство”, с която също имат много участия.  „Свекърва”, с която излизат на премиера е последната в репертоара на театралния състав.

            Клуб”Автентичен и изворен фолклор”-пресъздаване на обреди, ритуали и изучаване на    автентични хора от Северозападна България,

            Клуб „Модерни и мажоретни танци” ,

            Клуб”Огнено и светлинно шоу”, 

            Клуб „Сръчни ръце”, 

            Клуб „Художествено слово” 

            Клуб „Спорт и развлечение”-спортно ориентиране. 

Самодейците във всички клубове-  са над 100.Групите към клубовете имат своите участия на местно,общинско,регионално,национално и международно ниво.

            През 2019г. се проведе 10-то юбилейно издание на Националния фестивал на любителското творчество „Пей и танцувай за Бутан”, който се провежда в два дни, посветени на певческото и танцувалното изкуство.Една пъстра картина от песни, музика, танци, театър, рецитали, обреди и ритуали, огън и светлина, ръчно изработени изделия, отдих и спорт, мажоретки и още, и още.

            Всичко това събрано в едно, наречено – Народно читалище”Заря-1911”, без сграда-местено къде ли не, но успяло да се съхрани и като феникс  да се възроди от пепелта.

Читалищното ръководство на НЧ”Заря-1911” с председател Бистра Григорова, секретар Силвия Цветкова и настоятели-Цветомира Иванова, Нина Ачкова, Анжела Димитрова, Даниела Борисова прави непрекъснато преоценка на технологията и целите на програмите си, с цел  то да бъде адекватно на условията, в които се намира. Да бъде адекватно за младите хора в Бутан, въпреки че не само те използват читалището, но те са бъдещата публика и бъдещите самодейци, и бъдещите радетели за култура в родното място. Мероприятията, които се организират от читалището, се посрещат добре от населението на селото и усилията на ръководството са насочени към пълно задоволяване на нуждите, към създаване на добро име на читалището, към  пълноценно използване на базата, с която разполага. Дейността е разностранна и сътрудничеството с различни организации и институции спомага за обогатяване на познанията на читалищните дейци. Така то става по-интересно и се превръща в притегателен център за младото поколение.Докато преминаваме през годините на създаване и оцеляване на една културна институция, у нас възникват някои въпроси: Кой казва, че читалището е минало? Кой казва, че няма бъдеще? Кой се осмелява да твърди, че не е иновативно? Кой твърди, че библиотеките са отживелица? А отговорът е един: Някой, който не вижда, че макар свободни, сме изправени пред опасността да изгубим българското, да останем бездуховни, поробени този път от безпаричието, от тежкия забързан живот, от нехайството на държавата, от безхаберието на чиновниците. Затова читалищните деятели имат призванието да не допускат поколенията след нас да са обречени на духовна бедност, да не допускат със свое действие или бездействие да станат рушители на българската духовност и да покажат, че могат, въпреки всички пречки по пътя си, защото това е нашето истинско наследство.