Библиотека
Минало, настояще и бъдеще се срещат в Читалищната библиотека. Минало като памет, настояще като преодоляване на трудности, планиране и подготовка за нови предизвикателства, бъдеще - посрещане на новото, нови професионални умения, нови форми на работа.
През годините тя оцелява местена от едно място на друго, издържала капризите на времето. Тя е източник на увереност, на образование. Възрастните, пораснали деца, си спомнят първия допир с книгата, срещата с литературните герои, техните автори. Ценното, което дава библиотеката, е не само книгата, но и общуването с други хора, с други интереси.
Още със създаването на читалището 1911 година, с дарени около 200-300 книги от будни бутанчани, се оформя първата библиотека в селото и първият библиотекар е Митрашко Йотов. Библиотеката е с абонамент на 16 списания и вестници като списание ”Пчела”, “Самообразование”, “Природа”, “Ветеринарна сбирка”, “Балканска трибуна” и др. С получаваните вестници и списания читалището привлича повече хора от селото. Тъмното и студено помещение не удовлетворява читалищните дейци и се определя интересно работното време “...И като се намери за най-удобно време неделен ден, реши се да се издадат обявления и се поставят на публично място, с което да се извести, че раздаването на книги ще трае от 2 до 4 часа след обед...”.
Въпреки оскъдните средства настоятелството се грижи за ежегодно попълване на библиотеката. От няколкостотин книги в началото, събрани от основателите през 1938 година, библиотечния фонд е 2286 тома, през 1943г.-3263тома, 1966г.-10 000тома, а през 1975 година достига до 14 000 тома. С голямо усърдие се подновява абонаментът на библиотеката за списания и всички български ежедневници.
След 1951 година в библиотеката е оформен детско-юношески отдел. Закупени са книги на стойност 62 937лв.
През 1967 година библиотеката има богата и разнообразна дейност. Библиотекар е Георги Драгомиров Иванов. Библиотеката е с фонд 10 801тома, като към нея има 4 подвижни библиотеки по стопанските дворове. През 1969 година отново се мести библиотеката в по-обширно и голямо помещение. Закупени са нови рафтове и библиотечният фонд е вече на свободен достъп. Правят се изложби, рецензии, стен-табла, кътове и др.1976 година отново се мести библиотеката, като за библиотекар освен Георги Драгомиров Иванов назначават и Геновева Мартинова. 1985 година по случай 75-годишнината на читалището се прави ремонт на библиотеката и се закупуват нови стилажи. Нейният фонд е 17 000 тома. За всеки празник се подготвя тематична витрина.
Библиотеката отново е преместена, като този път е в комбинираната сграда в селото на третия етаж и се разполага в четири помещения. Библиотекар остава Геновева Мартинова, която изкарва курс за квалификация, с което подреждането и обслужването на читателите се подобрява, но не за дълго. С политическите промени в България се променят приоритетите на библиотеката. Литература с остаряло и с неадекватно за времето си съдържание се бракува. Търсят се нови начини за привличане на читатели.
Трудни години на преход в политиката и икономиката на България, трудни години и в поддържането на библиотеката. Няма средства за закупуване на нова литература, намаляват читателите. Библиотеката затваря врати за две години.
През двете години на застой почти всичко от библиотечния фонд е унищожено - архивни документи, административни документи, летописна книга, каталог. Отново местят библиотеката в по-малко помещение в същата сграда и библиотекарят подрежда това, което остава.
2009 година читалището кандидатства по проект “Глобални библиотеки- България”. В края на 2010 година проектът е факт и читалищната библиотека придобива нова съвременна форма на информационен източник. Библиотеката получава от Програмата общо три компютърни конфигурации за свободен достъп от потребителите, мултимедиен протектор с екран и многофункционално устройство. Компютрите са инсталирани в читалнята с необходимия софтуер. Програмата е възможност за библиотеката да излезе от физическите си граници. Интернет осигурява достъп до информация и превръща традиционните рамки на библиотеката в иновативни.
Към 31.12.2021.г библиотечният фонд е 8360 тома. Обновяването на библиотечния фонд е най-често от дарения, от проекти на Министерство на кулутурата и закупена литература със собствени средства. Подреден е съгласно изискванията на библиотечната теория и практика в Република България справочен отдел, отраслови отдел, детски отдел, отдел за българска и чужда литература.
Библиотечните процеси не са автоматизирани и не се разполага с достатъчно технически средства, за да се обслужват читателите електронно.
Превръщането на библиотеката в информационен център е основната цел, но задачата ù не е само да информира, а да възпитава хората в духовност и в развитие на качества, необходими за човека на днешния и утрешния ден. Да осигурява достъп до информация и информационни ресурси, натрупани във времето и пространството. Тя е основната общообразователна институция на територията на селото и най-масовото средище за задоволяване на потребностите на гражданите от книги и информация.
Библиотеката осъществява комплексни технически услуги, свързани с нуждите от комуникация - разполага с необходимата техника и предоставя услуги, свързани с набиране, разпечатване, сканиране, получаване и изпращане в различен формат и по различни канали-e-mail, принтер, скенер и мултимедия. Ползването им е срещу “регламентирана цена”.
Организира се лятна читалня. Заниманията с деца са в парка на селото, като се четат отделни части от препоръчителната литература за лятото на учениците, дискутират се теми, зададени от присъстващите, забавляват се със спортни игри и рисунки на асфалт.
Празниците и годишнините по краеведски календар се отбелязват с подходяща тематична витрина.
Обучават се възрастни как да използват компютърните конфигурации и откъде каква информация да получават.
